СAМО на теб мога да се доверя. Ще ти разкажа историята такава, каквато се случи. Нищо няма да крия. Може би няма да ми повярваш. Не знам дали и аз бих повярвал, ако чуя този разказ. Това обаче няма значение вече. Те са навсякъде.
Пристигнах тук изпълнен с мечти и надежди. Исках да поставя начало на остатъка от живота си. Смятах да направя хотел от къщата близо до морето. При непрекъснатото увеличаване на западните туристи по черноморието можех да завъртя приличен бизнес и заедно с Мария да живея добре до края на дните си.
Мария пристигна в Лондон през пролетта на 2004-а. Записа се да учи английски и попадна в моя клас. Сигурен съм, че на Земята няма мъж над 14 години, който да не се влюби в младата фотографка от пръв поглед. Освен красотата си, тя умее да използва чара и ума си толкова добре, че буквално да притежава всеки, когото пожелае. Мисля, че и ти си я виждал. Знаеш какво имам предвид. Все още се чудя как извадих такъв късмет – да избере мен.
Виждахме се всеки ден в продължение на почти два месеца. Въпреки красотата и чара си, Мария беше стеснителна. Тя се срамуваше от целувките

на публично място. Свенливо свеждаше очи, когато се вглеждах заговорнически в нея пред други хора – особено в курса по английски. Смяташе, че не е удобно – аз все пак бях преподавател. В такива моменти имах чувството, че малката бенка на ръба на горната й устна се уголемява.
Няма да забравя първата ни нощ, прекарана заедно. Беше шестата седмица от нашата връзка. Събота.
- Как си, съкровище? – звънна гласът й в телефонната слушалка.
Сърцето ми вече се беше разтуптяло. Настроил съм мобилния си телефон да звъни с любимата й песен, „Среща”, на една стара българска група. Знаех, че тя се обажда.
- Добре съм, мила. Кога ще се видим? Смятах да взема билети за „Стомп”. Не мога да си простя, че още не съм те завел да го гледаш!
- Къде каза, че го играят?
- На „Странд”, точно срещу хотел „Савой”. Нали се сещаш къде е?
- Разбира се, глупчо! Вече съм от доста време в Лондон!
По принцип не съм от хората, които си падат по