* * *
Умирах от студ. Четирите часа в подземието ме бяха вкочанили напълно. Опасявах се, че няма да издържа, ако развръзката не дойде бързо. Краката ми бяха мокри до коленете. Вече не си чувствах стъпалата.
* * *

Аз съм пацифист. Винаги съм приемал войната като варварска страст, която не може да доведе до нищо добро. Именно затова работя в нелегална болница – приемаме всякакви пациенти. След въвеждането на военното положение преди три години, много лекари напуснахме официалната медицина, защото вярвахме, че всеки има право на помощ, без значение дали е мюсюлманин.
За да не си кривя душата, ще призная: разбирам защо много страни въведоха пълна сегрегация. Не го одобрявам, но го разбирам. Мюсюлманските бунтове във Франция отначало не изглеждаха сериозна заплаха, но когато в десетата си поредна нощ продължиха да се разрастват, много хора започнаха да се питат доколко са безобидни и лесни за потушаване.

Появиха се уебсайтове с призиви към бунт на всички мюсюлмани по света. И той се случи.
Япония първа предприе радикални мерки. Правителството наложи вечерен час за последователите на Мохамед и позволи създаването на паравоенни структури, които да помагат за потушаването на вълненията. По разбираеми причини най-ефективни се оказаха батальоните на Якудза. Франция, САЩ и Скандинавските страни скоро последваха примера. Аз, а и целият цивилизован свят, наблюдавахме с ужас събитията.
Дълго, след като останалите развити държави въведоха специални режими и военни положения, Великобритания отказваше да го направи, вярвайки в силата на толерантността. Но накрая се оказа притисната до стената...
* * *

Потреперах и внимателно смених позата. Левият ми крак беше изтръпнал и трябваше да го протегна напред. Опасявах се да не вдигна шум, който да ме издаде. Не знам дали можете да си представите колко студено и влажно става в тунелите на канализацията през зимата. Тънката ми жилетка беше .